Просто Мария

от сивия ръкав на Витоша
протягам пръсти към уюта на Родопите
в пулса на нощта неспящ
сънувам… търся
хаоса в косите ти
вдишвам облачета двуокис
избягали от твоите устни
будя се.. откривам
онази непозната наслада
която носи парфюма ти

времето е аномалия
създадена да ни срещне

унасям се
сънувам будя се търся те
не-по-на-сям да те няма
преди все още да те имам

до Цариградско с метрото

-3 ЕТАЖА

чуваш ли ги
чуваш ли как шепнат
мислите
разпилени в различни часови зони
три етажа под софийското метро
мисля че ще е вторник
по свечеряване
погледите ни ще се срещнат
три етажа по-нагоре
очите ѝ ще са безцветни от умора
красиви блестящи по свое му
животите ни са бъркотия
мълчим си мълчим мълчим
избягвам контактите с очи
но нейните са топли и молещи
хипнотизират всеки рибозом в тялото ми
всяка алвеола
разтапям се в цитоплазма
ще мълчим и ще се гледаме
ще мълчим и ще се държим за ръка
ще пътуваме с гръб към движението
погледът ѝ ще се отдалечава
вече сме заедно година и нещо
и
нищо
любовта е едно голямо тлъсто нищо
готово да се възнесе
при останалите предали богу дух чувства
три етажа под софийското метро
чуваш ли ги
чуваш ли как шепнат

Три стъпки към мен

едно:

не съм табу
не съм тайна която
можеш да отнесеш със себе си

не съм пожар/бягство
не съм способен да изгоря реалността ти
за да изградя собствен затвор от пепелта

не съм мистерия
не съм кодиран език
и няма да задоволя желанията ти
да преследваш разбиране което
не можеш да уловиш

не съм  промеждутък където
връхната точка е кулминация
или обратното

казвали са ми че съм бездънен –
като предците ми

лесно се отегчавам тъй че
видоизменяй сънищата си спрямо
разхода на въображение
но не и честността;
не искам да подпомагам постижение в измама

не съм ангел но демоните
никога не биха ми се доверили

Твой съм!

две:

не е нужно да съм възбуден
втвърден от любовната игра на времето

любовта е винаги готова да се изживее

не съществуват конкретни условия които
да ме държат в сексуална готовност
но дори да съществуваха;
ти не разполагаш със способността да ги повториш

всяка заснета усмивка
е резултат от нов слънчев лъч огряващ
стар ангел с бъдеща сегашност

не вярвам в идеалния ден:

не изисквам повишение в работата
светещи-вечно-в-зелено-светофари на път за вкъщи;
към чист дом
празен кош за пране
бързо вкусно и лесно за приготвяне ястие
без Арета Франклин
сандалови пръчици
вана с пяна
масаж с ароматни масла
танц в скута
кърваво червено вино
ментов дъх и кожа
отделяща ягодов вкус

просто искам да посетим Бог заедно

три:

Музо,
аз съм алЕГОричен
когато окото зърне
опера
оркестрирана от
чинелите на любовна песен

маркирай с „X“ квадратчето
……….напиши името си в полето
опъни кривата на (нарисувай сърце тук)
кръг тук) ме на 360 градуса, и
се венчай с мен там –
във вечността..

Има още

Робърт Де Ниро като Taxi driver

БУТАФОРНА ОПЕРЕТА

………част първа
картина на сватбено тържество
валс с дявола наречен съществуване
първа брачна нощ
симфонично вплитане на тела
безгрижни тръпки щастие
уловени изгреви и залези
ръце които не се пускат
светулки в стомаха
(проплакване на първа рожба)

…….част втора
дъждовно предградие
мъжът – таксиметров шофьор
жената – домакиня
бебето – невкусило от горчилката
дните – докоснати
от сивия оттенък
на времето
животите – откъснати
от бурния порив
на любовта
самотите – сраснати
със срамните устни
на Вселената
(проплакване на втора рожба)

……антракт

ария повтарящо се ежедневие
безсмислено
сливане на тела
безстрашно
проклинане на божества
безразсъден
разход на ресурси
(развод)

…….финал
първата и втората рожба
остават при майката
бащата проплаква
в кръчмата на безвремието
самоубива се бавно
откъм черния дроб

все някой трябва да умре
преди аплодисментите

ДЕФЕТИЗЪМ

тичам след трамвая
заварвам я там
на сетната спирка
кацнала върху пънкарски боти
с подметки плачещи за обущар
покрила бледото си тяло
в нещо черно като рокля
звярът между петото
и шестото ми ребро
пропуска удар, два, три..

миг преди металната уста
да се затвори
трамвая ме поглъща
(няма да го гоня още 6 пресечки я)

по-късно разбирам
сърцето ми
останало е на оная спирка
а чифт зейнали боти си го подритват
като ръчно плетен хек
пълен с кръвни телца

when life swallows…

когато заспивам
не съм тъжен
не съм гневен
не съм самотен
когато заспивам
съм никой
съм нищо
съм себе си
сънувам
разхождам се между релсите
а влакът се приближава
няма да крещя
няма да треперя
няма да избягам
просто ще остана
да се разхождам
между релсите
завинаги

понякога е най-добре да замълчиш
тишината
никога не се цитира