Черно кафе /чернова/

Чувствах се омагьосан от самотата,

Не бях спал от седмица-две.

Вървях по коридора през прага на вратата

И междувременно пиех ЧЕРНО КАФЕ.

Опиянен от любов и омаян,

Никога не познах сладостта на неделята -

В тази делнична стая,

Където спътник ми беше постелята.

 

Говорех на сенките в тъмнината

От 1 до 4 през нощта

И само Бог знае в душата

Сипвам си ЧЕРНО КАФЕ, сега..

Докато бавния Блус насълзява очите,

Дните тъй мудно минават.

Размотавам се в понеделник с мечтите,

А сънищата за неделя отплават.

 

Смятах всяка сутрин, безсънна,

умножавах  всяка нощ по две

и между две числа бе кофеина,

Най-малкото общо кратно на

ЧЕРНО КАФЕ.

Чувствам се по-ниско от земята,

На горчивото блато във плен

Докато любовта с лъжичка захар в ръката

Неволно долетя при мен