Тарантула

Дълбоко в сянката на най-съкровените ти мечти -

аз се спотайвам.

Там, до най-важните за теб закони.

Час по час завладявам сърцето ти.

Треперя когато почувстваш студ,

чувам всяка твоя дума.

Като бомба и фитил ние се взривяваме с бяла светлина.

Но аз мога да бъда дявола за теб.

Мога да хапя като тарантула

точно през кожата ти и да оставя отровната си мечта в теб.

В най-сладкото очакване на неочакваното.

Мога да те опазя от всяко зло,

но не и от разума..

Молитва на безбожника

Чуй моята молба, несъществуващ Боже,

и в Своето небитие я приеми,

тъй както клетниците никога сами,

без утешение не оставаш.

 

Не се противиш, уталяваш всяка жажда.

Когато по далеч от разума си Ти,

по-близо виждам аз как скръбни нощи

с надежда и лъжи  душата ми услаждат.

 

Така голям си Боже в своето мълчание,

защото си Идея само, и света

е много, много малък,  за да Те обхване.

 

За Тебе с мъките си трябва да платя..

Несъществъващ Боже, ако съществуваш,

и аз бих също съществувал, ми се струва.

 

 

Към нощтта

Веднъж ли ти за мен накичваше се,  моя

приятелко сияйна нощ? Веднъж ли ти,

изпълнена със страхове и самота

смущаваше на кроткото небе покоя?

Звездите мойта скръб приемат

и с радост слушали са моя стон и зов,

но и най-глухата и чужда на любов

изпитвала е сигурно любовен шемет.

Обичат и знаят те че съм  възпял

премеждието им, оплаквайки и свойто,

на твойто наметало в гънките загърнат.

 

Хилядоока нощ, чуй тихата ми жал, 

тъй като мойта скръб е плод ненужен

който на любовта поднесен е с печал.

 

Черно кафе /чернова/

Чувствах се омагьосан от самотата,

Не бях спал от седмица-две.

Вървях по коридора през прага на вратата

И междувременно пиех ЧЕРНО КАФЕ.

Опиянен от любов и омаян,

Никога не познах сладостта на неделята -

В тази делнична стая,

Където спътник ми беше постелята.

 

Говорех на сенките в тъмнината

От 1 до 4 през нощта

И само Бог знае в душата

Сипвам си ЧЕРНО КАФЕ, сега..

Докато бавния Блус насълзява очите,

Дните тъй мудно минават.

Размотавам се в понеделник с мечтите,

А сънищата за неделя отплават.

 

Смятах всяка сутрин, безсънна,

умножавах  всяка нощ по две

и между две числа бе кофеина,

Най-малкото общо кратно на

ЧЕРНО КАФЕ.

Чувствам се по-ниско от земята,

На горчивото блато във плен

Докато любовта с лъжичка захар в ръката

Неволно долетя при мен

Утро

Точно тогава
те изчезват.
Грапавите камъни
в дланта ми…

Загубват се
сред прозрачната
мекота
от тонове
докато
музиката
продължава
да създава
крилете ни
от топлината
на думите,
които
нашепваш
в съня ми.
Пресътворила
от цялата
безсмисленост
на понятията
една магия
и превърнала ги
в усмивка,
в шепот,
в стон,
в крясъка,
който
не искам
да задържа
в себе си,
когато
се надвесиш
над мен…

Отваряйки очи
с върховете
на пръстите си
да събера
останалите следи
от теб
в съня ми.

***

Жадуващ
да потъна
в очите ти,
чакащи ме
в утрото.

Под твоето небе

Четири хиляди улици под звездите..
Всяка една е различна.
Всяка една е нова.
Стаи под покривите,
под завивките,
под всичко,
под времето.
Разхождам се под уличната светлина,
под тъмната нощ..
Не ме притискай..
Не ме спирай..
Дори не опитвай..
..от тази улица до следващата..
от тази улица до най-блестящата..
Къде е твоя живот?
Твоята улица
е като никоя друга.
Различна улица
под различни звезди,
под различни покриви,
под различно небе..

Четири хиляди улици под звездите..
Всяка къща е различна.
Всеки прозорец е нов.
Всеки с различна гледка.
Пердетата са дръпнати,
светлината пусната.
Всеки прозорец шепти..
Всеки прозорец не спи..
Разхождам се,
чакам,
оглеждам се
за твоя прозорец..
Твоя прозорец
е като никой друг прозорец,
светлината му е най-ярка..
Твоя прозорец е там горе.
Твоята музика свири..
Ти си там под сянката на твоя прозорец
под твоя покрив,
под твоето небе..

Четири хиляди улици под звездите..
Всяка една е изгубена,
водеща към нищото..
Още улици
водещи обратно към тази
и към онази..
А аз съм тук.. на тази,
няма път по който да продължа,
няма път по който да се върна,
няма път по който да ме откриеш на тази изгубена улица,
намираща се
на две пресечки от твоята улица,
от твоя прозорец,
от твоята къща,
от твоя покрив,
под твоите звезди,
под твоето небе..

Защитен: За Хората и Комплексите

Публикацията е защитена с парола. За да я видите, моля въведете паролата:

Парола:

Carry you Home

Неприятностите са единствения й приятел
и той отново се върна..
Прави тялото й да изглежда по-старо,
отколкото всъщност е..
И тя каза, че е крайно време да си отиде.
Вече нищо не я задържа в този град.
Ако имаше крилe
тя би отлетяла надалеч..
А може би някой ден Господ
ще й даде такива..

Неприятностите те водят само надолу..

Колкото и силнта да си била,
толкова по-слаба ставаш.
Гледам как дишаш
за последен път..
Песен звучи в сърцето ти,
но когато е тихо..
аз знам какво означава това
и ще те заведа у дома.

Ще те заведа у дома..

Полъха на усмивката

Понякога се чудя..

Дали усмивката й
все още оставя красиви следи
във въздуха.

Преди пишех поеми, там..

където пръстите често се бояха
да докосват..
сега шизофренично
чертаят устните й.

А споменът от целувка
все още оставя красиви следи..

Следвам вибрациите на вятъра,
прошепващ аромата на настроенията й.
И откривам че усмивката й е
все още – там –
по-красива от всякога.

Самотна психология

Когато погледна в очите ти,
няма нищо, което да видя!
Нищо, освен собствените ми грешки,
взиращи се обратно в мен..

Blasphemy

Please God forgive me.
God forgive me for thinking these thoughts.
God why did you create this selfish race?
God they are destroying our only home.
God building skyscraper cities.
God filling them with assholes
who only have one goal in mind,
wealth.
God forgive me for loathing money.
God forgive me for all the little white lies.
God forgive me for crucifying my mother.
The cross was empty.
God forgive me for having sex with myself
sometimes four times a day.
God forgive me for having unclean thoughts.
Do you exist?
God forgive me for smoking my nights away,
but it was fun.
God creating wars over
land,
money,
drugs,
words,
fucking atom bomb,
TV,
fascism,
sex.
Can you fix it?
God forgive me for cursing non stop.
God forgive me for doubting myself.
God forgive me for kissing her
and letting her touch me.
God forgive for looking at myself in the mirror,
sometimes for a long time.
God forgive me for being envious.
God forgive for making myself bleed.
Can you blame me?
Walk a day in my shoes.
God forgive for hating my hometown
and all the secrets it holds.
God forgive me for my inhibitions.
God forgive me for not crying.
God I was persecuted for opening my mouth today.
What is this insanity on my front porch?
God forgive me for my apathy.
God forgive me for having desires.
God when will this end?
It’s getting late.
God forgive me for building walls.
God forgive me for coveting,
but you covet too.
God the holy one,
the only one.
God with all the powers.
God the screaming won’t stop.
God forgive me for my disbelief in you.
God stop this.
God I forgive you.

Носталгичност

Талантът на спомените
ескалира с пластичноста на китките.
Когато острието е близо
винаги има съпротива-
на правилно и грешно..
на плът и метал..
на живот и смърт..
на временност и вечност!

Истината излиза на яве
единствено като се изправиш
лице в лице с  нея.
Истинта приближава
като сто тонен влак!

Колко умен начин за любовта,
да се откъсне от душата,
позволявайки на бъдещето да умре..
за да даде път на спомените!

Времето дъх притаило е..

Недостижимо далеч си,
а понякога.. толкова близо,
че мога
с ръка да те докосна.
Пулса ти,
без допир да усетя..
и чуя..
как нежно ми шептиш.
Не.. не шептиш..
Безмълвно пееш
и вътре в мен
звучи, трепти и гали
очи притварям и политам,
там..
далеч..
В светлото песенно
слънчево меко,
уханно и топло.
Там..
дето времето.. дъх притаило..
е спряло в миг бленуван,
миг безкраен.
Като тихото
в очите ми.

Unscrupulous View Of Life

Am I here.. to hear the waves of time
crashing into stones of the day..
to hear the sweet excitement
step back into virgin sands
washed billion times of eternal
water of pureness.
Am I here.. to look at the sun’s eyes
without any pain.
Am I here.. to poison the air with tobacco
staying calmly somewhere..
I take a short rest, then I go home
I go to wake my agony with… music.

…

I’ve seen the sun disappear over many mountains
but none like the time she withdrew from sight disguised as emotions once felt;
only to make her return later as the moon which illuminates my heart forlorn….
I’ve seen the sun disappear over many mountains….